На 1 октомври се отбелязва международният ден на кафето – втората по консумация напитка в света след водата. На този ден се почита не само доброто качество на черната напитка, но и цялата производствена верига, благодарение на която кафето достига до нашите домове и любими кафенета. В центъра на събитията са производителите в плантациите в тропическите страни, пекарите, баристите и хората, които работят в контакт с потребителите.

Рождената дата на този празник е 1 октомври 2015 г. и е договорена от Международната организация на кафето (International Coffee Organization). Всяка година Международният ден на кафето има различна тема. През 2020 г. например темата е посветена на младите хора по света, които посвещават живота си на кафето.

Ако кафето е главен герой на международния пазар, то еспресото е символ на италианския вкус и стил.

Историята на кафето в Италия започва през 1570 г. във Венеция. Лекарят и ботаник Просперо Алпино от Падуа донася няколко чувала от Египет, където напитката се консумира от много време. Според него кафето има вкус, подобен на цикорията и поради тази причина Просперо го класифицира като лекарство и първоначално се продава в аптеките. Много скоро кафето придобива популярност и се създават първите дюкяни за кафе, точно като в Ориента.

Първото кафене в Италия, Florian, съществува и до днес и е открито именно във Венеция. Намира се под аркадите на Новите прокурации (Procuratie Nuove) на площад „Сан Марко“. То е основано на 29 декември 1720 г. от Флориано Франческони и първоначално носи името Alla Venezia Trionfante („На триумфиращата Венеция“). Бързо е преименувано на „Флориан“ и се превръща в най-известния „дюкян за кафе“, посещаван от известни личности като Казанова, Голдони и Каналето.

Изследвайте улица „Мерулана“ в Рим открай докрай. 

През XVIII век кафето пристига в Неапол благодарение на Мария Каролина Австрийска, която се омъжва за крал Фердинанд IV Бурбонски през 1768 г. и възхвалява употребата на тази напитка заедно с други виенски обичаи, въведени в двора.

През 1819 французинът Жан-Луиз Морис изобретява кафеварката, която започва да се използва масово в домакинствата в Неапол с името „кукумела“ (cuccumella) или „наполетана“ (от caffettiera napoletana – „неаполитанска кафеварка“). Нейното навлизане в Неапол се дължи на един бал в кралския дворец в Казерта, на който кралицата консорт сервира кафе на гостите.

Приблизително от средата на XX век кукумелата постепенно е изместена от по-модерната, бърза и лесна за използване „мока“, патентована от Алфонсо Биалети.

Кафето се разпространява бързо и в другите региони на Италия, превръщайки се в домашна напитка, както и в типична напитка в популярните клубове и благородническите домове.

Регионът, в който се пие най-много кафе, е Кампания, следвана от Лацио и Сицилия, а Рим и Палермо са сред градовете, в които се консумира най-много еспресо в баровете.

Според италианската традиция, еспресото се консумира в малка затоплена чашка, а капучино се пие предимно сутрин, но (почти) никога след обяд или вечеря.

За 7 от 10 италианци пиенето на кафе е любим момент от деня, в който се презареждат със сили и енергия. Вкъщи или в бара, на крак, това е важен ритуал за размяна на сладки приказки с приятели, колеги и роднини, обмяна на идеи и споделяне на безгрижни моменти. 

Следете СЪБИТИЯТА с италианско участие.

Запознайте се с италианските дейности в клуб „Италия зад ъгъла“.

Следвайте ни и на нашите страници във Facebook и Instagram.