Italiano

Празници в Италия: Феста дей джили в Нола

Лятото е в разгара си и желанието за пътуване и опознаване на нови места бушува неудържимо.

Има едно градче в провинция Неапол, което през юни ври и кипи в подготовка за най-важния празник. Това е Нола, родното място на Джордано Бруно.

На 22 юни или в неделята след това Нола се оживява от невиждано шествие. Градчето се обзема от вълнението на всички жители, които очакват празника Феста дей джили в течение на цяла година. Едва що приключило настоящото издание, те започват да се приготвят трескаво за следващото. И така от стотици години. В превод „феста дей джили“ означава „празник на лилиите“, но лилиите („джили“) не са това, което всички си представяме.

Празникът е посветен на завръщането на Павлин Нолански, епископ на Нола, от пленничеството му в Африка през първата половина на V век. Той се завръща с кораб, пълен с жито, а неговите съграждани го посрещат с цветя, именно лилии, и големи празненства, организирани от занаятчийските гилдии.

Според някои учени този празник представлява асимилирането от страна на Християнството на езически ритуал, в който големи свещени дървета, вероятно символ на плодородие и просперитет, били носени на шествие по време на лятното слънцестоене с пожелание за добро (от major – дърво).

През 2013 г. празникът е вписан в Списъка за нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО като част от Мрежата на големите италиански скулптури, преносими на рамо (заедно с празниците във Витербо, Палми и Сасари).

Благодарение на нашата приятелка Джорджа станахме съпричастни към вълнението на този специален 22 юни.

Festa dei gigli

Снимка: Джорджа Самарко

Какво представляват джилите?

Така наречените „джили“ са внушителни дървени кули, които приличат на обелиски с височина 25 метра. Основата е във формата на куб и всяка страна е с дължина от около 3 метра. Всяка кула тежи над 2500 кг и се носи от 120 – 128 човека! От усилието и под вибрациите на кулите носачите получават гърбица в областта на рамото. Колкото по-голяма е тя, толкова по-горди са те. Джилите са посветени на различните занаятчийски гилдии: овощари, колбасари, кръчмари, хлебари, месари, обущари, ковачи и шивачи.

Festa dei gigli

Снимка: Джорджа Самарко

Важно място сред дървените структури заема и лодката, с която епископ Павлин Нолански се е завърнал от пленничеството.

La barca

Снимка: Джорджа Самарко

Планиране на празника

Всяка гилдия излъчва по един „маестро ди феста“ – церемониалмайстор, който в неделята след 22 юни се посвещава официално в тази роля. Той има задължението да организира построяването на кулата, което се предава от поколение на поколение. Има грижа също и за украсата, етапите на протичане на празника и събитията, свързани с него. Церемониалмайсторът избира и един водач на групата от хора, които ще носят джилиото – „капо паранца“. Той ще ги ръководи и напътства по време на шествието по улиците на историческия център. Избира се и музиката, която ще задава ритъма на танца на джилиото.  

I musicisti

Снимка: Джорджа Самарко

Конструиране на джилите

Конструирането и украсата на джилите следват строго определена програма. В началото на юни се издига дървената структура, като първо се издига централната „борда“ – опорният елемент, който представлява гръбначният стълб на джилиото. Останалите елементи се слагат по ред и имат определени размери. След като бъде сглобено, джилиото се пренася до къщата на церемониалмайстора. Така се изпробва и стикова и групата „паранца“.

Обличане на джилите

Украсата за джилите се изработва от папиемаше. След като бъдат направени различните фигури, те се оцветяват и в определения ден се прикрепват към дървената структура. Започва се задължително от върха, като там обикновено се слага статуя. Темите на орнаменталните фигури могат да са религиозни, исторически или актуални.

Големият ден

Всичко започва сутринта в 9 сутринта с литургия до джилите. След това хората от паранцата заемат своето място под основата на джилиото, като подпъхват греди, за да могат да го понесат от къщата на съответния церемониалмайстор към площад „Дуомо“. Там епископът им дава своята благословия, а самата процесия започва следобед. От площада тръгват всички джили по ред, започвайки от гилдията на овощарите. Маршрутът е строго определен, не е променян в продължение на векове и е истинско изпитание за всяка „паранца“ и нейния водач. Правят се паузи, за да може групата да отдъхне и мъжете да се сменят.

Festa dei gigli

Снимка: Джорджа Самарко

По време на процесията джилите се въртят на 360° около оста си, местят се наляво и надясно, подскачат и падат. Церемониалмайсторът дава напътствия и предупреждава с вик, когато върхът на джилиото вибрира прекалено силно. Усилието и изтощението са огромни, но мъжете намират сили дори и да пеят, докато джилите танцуват на плещите им. Съпроводени са от музикантите, които свирят и пеят песните на джилиото и неаполитански песни.

Преодоляване на трудностите

Има и няколко много трудни за преодолявани места. На едно от тях, улица „Сенаторе Кокоца“, джилите могат да преминат само като им се свалят страничните греди. Около затвора трябва да се завъртят на 180° и не трябва да докосват стената, която е специално боядисана в бяло, за да бъде отбелязано евентуално одраскване. При тясната уличка „Вико Пичоки“ носачите са на предела на силите си, но и това последно препятствие трябва да бъде преодоляно. Свалят се страничните греди и се преминава без страничните мъже. Иначе всички усилия, направени до този момент, ще бъдат напразно.

Festa dei gigli

Снимка: Джорджа Самарко

Когато крайната цел, площад „Дуомо“, бъде достигната, вече е 8 ч. на другата сутрин. Там джилите остават за няколко дена, преди да бъдат съблечени и демонтирани. Междувременно новите церемониалмайстори са вече назначени.

Няма място за тъга, защото започва подготовката за следващата година.

Посетете галерията в Инстаграм на Джорджа, в която тя споделя въздействащи фотографии от своите пътувания в Италия и по света. 

Насладете се на безвремието в Локоротондо, Пулия и на един есенен уикенд в Линян, Вале д’Аоста.

Абонирай се за

Италия зад ъгъла

Loading
Loading
Loading