03.04.2022
В Рим все още са останали места с автентична атмосфера, в които може да се изпита характерния римски хумор.
Уморени от скитането през деня, насъбрали един куп преживявания и впечатления, които жужат в нашите глави също като туристите в Рим, залагаме на сигурно и се запътваме към нашето любимо ресторантче в Еврейското гето.
Снимки: Италия зад ъгъла
Влизаме и ни настаняват в единия от салоните. Всички маси са заети и на тях похапват във видимо приповдигнато настроение няколко групи италианци. Сервитьорът, 67-годишен господин в перфектна форма, ловко щъка между масите и за всеки гост има по една забавна фраза или „батута“ (battuta).
Идва и към нашата маса, за да ни вземе поръчката. Примрели от глад бързо изстрелваме карбонара, супли, артишок по юдейски, артишок по римски, патладжан ала пармиджана, цикория… едва се спираме. И разбира се каничка червено вино.
Снимки: Италия зад ъгъла
Сервитьорът поглежда мен, поглежда приятеля ми и казва:
– А така, червено вино ѝ трябва на тази тук, и още как… Виж я колко е бледа!
И ме щипва по бузата неочаквано. Щипването по римски е специално. То е „най-римският жест на обич. Едно леко и деликатно щипване по бузата, не с върха на пръстите, ами между пръстите“, както го описва Диего Галдино в своя роман „Вечерно кафе в Рим“.
Нашият сервитьор се завръща с каничката червено вино, а след това продължава своето представление, разказвайки мръсни римски вицове на местните посетители. За него най-важно е гостите да останат доволни. Затова храната трябва да е вкусна и качествена. Карбонарата, например, я правят с 2 жълтъка, гуанчале и отлежало пекорино романо. Но неговата работа включва и това да предразположи гостите и да създаде приятна атмосфера. А това той прави с отговорност и с голямо удоволствие.
Похапнали доволно, зачервили бузите след каничката червено вино и със звезди в очите от дозата римски смях, запазихме този топъл спомен за вечни времена.
Следете СЪБИТИЯТА с италианско участие.
Разгледайте италианските дейности в клуб „Италия зад ъгъла“.
Абонирай се за