Мария Елена Инфантино: връзката между Италия, България и Холивуд

Мария Елена Инфантино е дъщеря на двама световноизвестни оперни певци. Майка ѝ, Райна Инфантино, е от Пловдив, а баща ѝ, Луиджи Инфантино, е сицилианец. Няма как да не започнем с тези встъпителни думи в търсене на връзката между България и Италия. В течение на нашия разговор се оказва, че това е само част от мултинационалния калейдоскоп, който представлява животът на Мария Елена. Израстнала е в Рим, където е завършила Френския лицей в международна среда, както тя самата я описва. На 18-годишна възраст заминава за Лондон, където учи в Лондонската академия за драматично изкуство и участва в телевизионни филми и сериали и различни пиеси. През януари 2011 г. се мести в Лос Анджелис, където нейната кариера лети стремглаво нагоре. Участва в холивудски продукции и поставя различни музикални представления.

Maria Elena Infantino

Снимка: Диляна Флорентин

С Мария Елена решихме да забавим ритъма на чаша Франчакорта в 100% италианската пицария Olio d’oliva в центъра на София. Не случайно избрахме това място, в което се срещат повече от две различни култури. Говорихме си за предстоящия концерт на Мария Елена, посветен на Едит Пиаф, за Италия, „долче вита“, Холивуд в България и мостовете между културите.

Мария Елена Инфантино

Снимка: Италия зад ъгъла

– Мария Елена, разкажи ни повече за предстоящия концерт.

– Концертът „Едит Пиаф“ е на 25 ноември, четвъртък, в 19:30 ч. в Theatro на ул. „Върбица“ 12. Това е премиера за София, за пръв път се прави тук. Много съм радостна, защото театърът е с 400 места и от един месец вече билетите са почти изцяло разпродадени. Голяма чест е, че сред зрителите ще бъдат посланичките на Италия, Франция и Грузия и очакваме потвърждение от други посолства. Явно жаждата за Едит Пиаф продължава. Когато преди седем години направих това шоу в „Аполония“, билетите свършиха за половин час. Дори майка ми не успя да си вземе всички билети, които искаше. След това съм го правила и в Драматичния театър в Пловдив. Беше през 2013 година, когато голямата театрална зала изгоря. Когато това се случи, всички билети бяха вече разпродадени и ми предложиха да направя два поредни спектакъла в една и съща вечер в малката зала, която беше с половин капацитет. Между единия спектакъл и другия едни възрастни дами ми донесоха сърми. Така между едното и другото представление си хапнах малко сърми, които обожавам.

– Какво включва програмата на концерта „Едит Пиаф“?

– Представлението продължава един час. Програмата не е много дълга, но е много наситена с живота на Едит Пиаф, нейните песни, думи. Във всички песни на Едит Пиаф има толкова много думи. Спектакълът е интензивен, но много лек и приятен.

Maria Elena Infantino

Снимка: личен архив на Мария Елена Инфантино

– Как дойде идеята за Едит Пиаф?

– Неочаквано дойде, защото никога не съм си мислила, че имам нещо общо с Едит Пиаф. Бях в Лос Анджелис на мастър клас с Дорис Робъртс и Хари Хемлин. Преподавател беше режисьорът Хауърд Дойч, той е режисирал филми със София Лорен и Уолтър Матау. След като влязох в този мастър клас, излезе филмът „Животът в розово“ (La vie en Rose) с Марион Котияр. Трябваше да направим една сцена от филма и тъй като говорех френски, ми я дадоха да я изиграя. Направих я, като се преоблякох и си сложих перука. Стана пълна трансформация. След сцената преподавателят ми каза, че до първите 30 секунди не е разбрал, че съм аз. Каза ми сериозно да се замисля да направя моноспектакъл. През първите два месеца не взех идеята насериозно, защото не смятах, че приличам на Едит Пиаф, но всички ме убедиха да го направя. През януари 2011 г. се преместих в Лос Анджелис, а през април имахме премиера в театъра „Мерилин Монро“, който се разпродаде за 3 вечери. Беше голям успех. После го правих във Вашингтон, Италия, където също се приема добре, Люксембург. Тази година са 10 години, откакто се играе, а когато го започнах, бяха 100 години от рождението на Едит Пиаф.

– Коя е следващата дестинация след София?

– През февруари най-вероятно ще направя концерта в Лондон, където прекарах втория локдаун. И там никога не съм правила Пиаф, а виждам, че има много хора, на които им харесва.

– Спомена локдауните. Къде прекара първия?

– Първият бях тук, в София. Това беше локдаунът, посветен на паста и минестроне, готвя много италианска кухня. В Лондон пък се научих да правя фалафел. Изобщо харесвам добрата кухня, приятно ми е да изпия една чаша Франчакорта с малко фокача в добра компания.

– Ти си дъщеря на Луиджи Инфантино и Райна Инфантино. От италианската връзка ли идва любовта ти към италианската кухня?

– Баща ми беше сицилианец, а Сицилия е богата земя. По случай 100-годишнината от рождението на баща ми отидохме на откриването на музея, посветен на него в родното му градче Ракалмуто. Оттам е и писателят Леонардо Шаша, с когото са имали една и съща кърмачка. Дадохме много материали за него, които имахме вкъщи, а мен ме направиха почетен гражданин на Ракалмуто.

Там бях впечатлена от сицилианската кухня и щедрост. Когато в Лос Анджелис си поръчаш октопод за предястие, ти дават две мънички парченца. В Сицилия ми донесоха цял октопод, който споделих с всички останали. Една вечеря с фиксирано меню започна със супли и брускети. После имаше 3 вида паста, а за основно – риба и месо. И накрая пристигна десертът. Тогава си обясних големите порции, които правя, когато готвя за моите приятели.

– Често ли готвиш за твоите приятели?

– Да, често и по много. В къщата на Джеймс Дийн, където живях известно време, направихме едно коледно празненство. Бяхме поканили 60 човека, а дойдоха 120. Наложи се да правя по 3-4 кг паста наведнъж, която изчезваше за секунди. Не бях изненадана за това, бях се приготвила предварително. Едно от хубавите неща на италианската кухня е, че е семпла. Паста, например, можеш да направиш с всичко. Когато бях малка и майка ми пееше или имаше събитие в операта, се връщахме вкъщи в 23:30 ч. и това означаваше, че в 00:00 ч. ще се яде паста „алио, олио е пеперончино“ (чесън, зехтин и люти чушлета). Като се добави малко магданоз и пармезан, става чудесна вариация. Важни са продуктите. Когато ползваш хубав зехтин, паста, която остава „ал денте“, и хубав пармезан, тогава става вкусно. Това е истинският италиански вкус.

– Липсваше ли ти Италия, когато беше в Лос Анджелис?

– Майка ми е българка, която е много привързана към Италия, а баща ми е сицилианец, но те обикаляха по цял свят и са хора на света. Аз учих във френско училище и изживях Франция в Рим с много полиглоти и много хора от цял свят. Рим е нещо като международно място за мен. Когато станах на 18 години, заминах за Лондон, където се преместиха и много мои приятели и така Рим продължи в Лондон. Кухнята не ми липсва, защото си готвя аз. В Лондон и Лос Анджелис не ходех на италиански ресторанти, а приготвях италиански ястия за приятелите ми. Около мен винаги има много италианци и аз си нося Италия с мен, затова не ми липсва толкова много. Но обичам да се връщам там. В Италия е „ла долче вита“.

– Къде намира място българското?

– Българското е забавно за мен. Или защото го взимам като шега, или защото ми се наложи да остана в България за 18 месеца заради пандемията. Отначало не знаехме колко е сериозно и от 2 седмици станаха 6. След това реших да остана и заради концерта с Рон Мос, който организирах в Пловдив. Приех този престой като забавна случка, go with the flow, както казват американците, остави се на течението. Освен това тук имам братовчеди и приятели, с които се познавам от Лос Анджелис. Отново се намирам в международна среда.

В България ми е интересно да открия корените си, да наблюдавам всичко около мен. Откривам много български неща, които правя, и сега си давам сметка колко съм българка. Тук се чувствам добре, харесва ми това изживяване. Впечатлена съм от топлината на хората, от това, че винаги са готови да помогнат и много бързо ти стават приятели.

Maria Elena Infantino

Снимка: HiLife

– Значи да те очакваме по-често в България?

– Да, с удоволствие. Ще бъда отново тук през април 2022 г., може би до май или юни. Искам да поканя мои приятели от Лос Анджелис, към които има интерес тук в България, като например Фил Кросби младши. Братът на Силвестър Сталоун, Франк, пее много хубаво песните на Франк Синатра. Той е работил по музиката за Роки и има негова песен за „Треска в събота вечер“ с Джон Траволта. Имаме идеи и за снимане на филми. Желанието ми е да доведа Холивуд в България, да направя мост между Лос Анджелис и София. Всъщност в София срещнах много хора, които познавам от Лос Анджелис, и тук се виждаме по-често, отколкото се виждахме там. Така е с актьора Луис Мандилор от „Моята голяма луда гръцка сватба“, който живее в България и е женен за българка, и със Стефан Апостолов, режисьор на филма „България в 4 сезона“. Лос Анджелис е вече в България.

Maria Elena Infantino

Абонирай се за

Италия зад ъгъла

Loading
Loading
Loading