С наближаването на прочутия Карнавал в Италия се промъкват почти неусетно празничното настроение и желанието за песни, танци и шеги.

А може ли да има забавление без нещо сладичко за душата? Оставете фантазията си да броди и си представете различни дребни и не толкова дребни „пърженички“. Така вероятно биха звучали на български всички frittelle – всякакви пържени изделия като палачинки и бухтички. Не се заблуждавайте! Под този общ знаменател всъщност се крие едно неописуемо разнообразие от сладки изкушения, които италианците си похапват по време на Карнавала. Все още щипещите зимни дни са особено подходящи за „дзеполe“ (zeppole), „киакере“ (chiacchiere), „кастаньолe“ (castagnole), „ричоле“ (ricciole), „фарчо“ (farciò)… списъкът е безкраен, а наименованията и самите сладкишчета варират от регион на регион и от град на град.

Голяма част от тези изкушения представляват пържено тесто с различна форма, като могат да са с пълнеж и различни добавки като какао, шоколад и портокали. Най-разкошните са с крем, а по-диетичните и здравословни са печени във фурната.

Сред най-известните и разпространени в цяла Италия са „киакере“. В различните части на страната могат да се срещнат с различни имена като „буджие“ (bugie), „фрапе“ (frappe), „ченчи“ (cenci). Това са сладки със стара история, тъй като още в древен Рим са били произвеждани в големи количества по повод на Сатурналиите – празникът, посветен на бога на земеделието и реколтата Сатурн. Хрупкавите и нежни киакере стават символ на Карнавала.

Други сладки, които се похапват в цяла Италия, са „кастаньоле“ (castagnole). Те идват от Северна Италия и по-специално от Бордигера. Имат изключително меко сърце, а по форма наподобяват на кестени, оттам идва и тяхното име (на италиански кестен е castagna – „кастаня“). За разкош, кастаньолете могат да са с пълнеж: с извара и портокал (портокалите са главен герой в Карнавала в Иврея), с крем, с лимон, с шоколад и… нали се разбрахме, оставете фантазията ви да се вихри!

На север, в Мантова и околността, се правят „ричоли“ (riccioli) – бисквити от фино смляно царевично брашно.

Карнавалът в много зони на Ломбардия върви ръка за ръка с дребните пържени ябълкови „лачадит“ (laciaditt), а венецианците не могат без бухтичките със стафиди и кедрови ядки „фритоле“ (fritole).

Зашеметихте ли се? Дръжте се, защото идват немско звучащите „крапфен“ (i krapfen) в Алто Адидже, а в Пиемонт – „фарчо“ (i farciò), които приличат на кастаньоле, но са надути и кухи и са с по-внушителни размери.

Не можем да минем без сардските „дзеполе“ (zeppole), неаполитанските „графе“ (graffe), сладкиша „милячо“ (migliaccio) и сицилианската „пиньолата гласата“ (pignolata glassata) – пържени ньоки с бяла лимонена глазура.

Следете СЪБИТИЯТА с италианско участие.

Разгледайте италианските дейности в клуб „Италия зад ъгъла“.

Не сме приключили! „Чичеркиата“ (cicerchiata) представлява пирамида или корона от пържени тестени топчета, които се смесват с горещ мед. При изстудяването си медът слепва топчетата и придава форма на цялото лакомство. Това се случва в южните райони Молизе и Абруцо, както и в Умбрия.

Тосканското „берлингоцо“ (berlingozzo) е във формата на кравай, а „скиачата фиорентина“ (schiacciata fiorentina) е мек сладкиш, върху който се мъдри гербът на Флоренция.

„Крешонда“ (crescionda), „чекамарини“ (cecamarini), „кукиеле“ (cucchielle), „тортели ди Карневале“ (tortelli di Carnevale), „криспеле“ (crispelle)… и така до безкрай. В това се крие очарованието на Италия – в нейните разнообразни изненади, с които ухажва своите обожатели и им доставя безкрайна сладост и радост.