Каорле не може да се разкаже, той трябва да се преживее.

Трудно е да се опише безкрайният плаж, който при отлив настъпва навътре в морето, докато водата се оттегля и рисува езици по пясъка.

Вървиш, ли вървиш, а водата сякаш мери стъпките ти и все повече се отдръпва.

Под краката хрупат черупки на разноцветни миди, рачета и стриди.

Огромни медузи са останали на пясъка и съхнат под топлите лъчи на пролетното слънце. Плажът тръпне в очакване на лятото, а светилището „Мадона дел анджело“ кокетно се оглежда в морското огледало.

Напети лебеди потапят глави под водата и лакомо поглъщат намерените водорасли. Стръвно, като глутница, се спускат към минувачите, които им подхвърлят храна на брега, а след това отново се връщат в морето.

Хората са излезли от зимната летаргия. По плажа тичат спортни натури, други разхождат кучета и се забавляват, хвърляйки им топка или пръчка, а трети се препичат като гущери на пясъка. Плажът се оглася от радостните викове на група деца, които вилнеят безгрижно с игра на топка, а група тийнеджъри, които току що са приключили своята игра, се удивляват на група по-големи, които монтират мрежа за плажен волейбол и се заканват следващия път и те да го направят.

Следете СЪБИТИЯТА с италианско участие.

Разгледайте италианските дейности в клуб „Италия зад ъгъла“.

Дълги и живописни разходки могат да се правят и покрай река Лемене и лагуната с малкото пристанище „Порто ди Фалконера“, на което някога са пристигали рибарските лодки.

Покрай реката могат да се видят и местните рибарски къщи, наречени „казони“, ревниво пазени от жителите на Каорле. Те са частна собственост, а има и една, която функционира като ресторант.

Животът на градчето е неразривно свързан с морето: както с всичката благодат, която то му носи, така и с неговата стихия. Светилището е спасило жителите на Каорле през XVIII век от приливната вълна, заляла града, а на стените му има два кръста, които отбелязват до къде е стигнало нивото на водата: до средата на портата. Като по чудо водата не е влязла в храма и хората са се спасили.

И до днес на пристанището с часовника вечер се прибират лодките, пълни с улов: малки и големи миди, стриди, омари, калмари, скариди и всякакъв друг вид морски дарове и риба.

Цар в кухнята на Каорле са морските дарове, то се подразбира.

Може да се похапне вкусно в местните „бакари“. Това са типични гостилници, които предлагат прясно уловена риба и морски дарове. Местните чешити прекарват там часове на „чикети“ (нещо като испанските „тапас“ или предястия от риба, предлагани на бара), чаша вино и сладки приказки. Всъщност чашите вино са повече от една и бутилките „просеко“ се отварят една след друга.

Особено чаровни са тесните улички с шарени къщи в центъра на Каорле.

В центъра на историческия град се намира храмът „Дуомо ди Каорле“, който е бил катедрала на вече несъществуващия диоцез на Каорле. Той е построен върху развалините на предхристиянска базилика, а до него се издига внушителната му  камбанария. Тя е с цилиндричен план, а върхът ѝ е конусовиден. На мен ми прилича на фуния за сладолед.

Само да вметна, че и тук се намират нашите пернати приятели, с които се запознахме в Рим. Ако ви се случи да се разхождате из Каорле, имайте едно наум и хвърляйте по едно око към небето за прелитащи гларуси. Ние на косъм се разминахме с непредвиден „душ“.

Да не си помислихте, че с това се изчерпаха възможностите за пешеходстване из Каорле? Все още не съм ви разказала за крайбрежната алея, която от светилището стига почти до устието на другата река – Ливенца.

Интересното тук са скулптурите, издълбани в скалите. Всяка година в Каорле се провежда конкурсът „Оживялата скала“, в който скулптори от цял свят участват, за да издълбаят крайбрежните скали с различни форми.

Със сигурност Каорле крие още съкровища и много тайни, които да разкаже. Засега не ми остава друго, освен да нося в сърцето си това морско бижу и да си обещая, че ще се върна скоро, за да напълня отново душата си с МОРЕ.

Следете СЪБИТИЯТА с италианско участие.

Разгледайте италианските дейности в клуб „Италия зад ъгъла“.