Също като артишока, който царства в римската кухня, Рим разкрива тайните си една по една и за да се стигне до неговото сърце, трябва търпение. Търпение, за да се свикне с тълпите от туристи и продавачите на всякакъв вид неща, които придават колорит на града и са неразделна част от неговата история и от пейзажа. Рим знае как да се отблагодари на най-търпеливите. Зад всеки ъгъл се крият съкровища, които само чакат да разкажат историята си на тези, които искат да я чуят. А историите нямат край.

Един живот не е достатъчен, за да се опознаят историята, изкуството и хората на Рим. Не случайно туристите хвърлят монета във фонтана „Треви“ с надеждата да се върнат – да се върнеш в Рим е щастие, дори и само за два дни. Не е като цял живот, но когато тези два дни са наситени с чудесиите на Вечния град, щастието е пълно.

Свободната програма е за препоръчване в този случай. Може да се започне с една прегръдка от колонадата на площад „Свети Петър“ и едноименната базилика във Ватикана.

При желание и в зависимост от приоритетите по време на посещението в Рим базиликата може да се посети отвътре. Чакането на опашката си заслужава.
Който успее да изкачи безбройните стъпала (толкова се струват, но всъщност са 537) до върха на купола, пред взора му ще се открие ето такава гледка:

Следете СЪБИТИЯТА с италианско участие.

Разгледайте италианските дейности в клуб „Италия зад ъгъла“.

Така, заредени със спокойствието и любовта, които излъчва това място, уникално със своята хармония, вече можем да се отправим в търсене на римските съкровища.
В близост до базиликата стои непоколебимо от векове един друг гигант – замъкът „Сант Анджело“ със своите ангели хранители.

Времето не е достатъчно, за да му се нагледа човек.

Крайбрежната алея покрай Тибър с тунела, образуван от клоните на чинарите, надвесени над водата, е подходяща за разходка на влюбени и романтично настроени пътешественици. Ще ми се да се върна и когато дърветата са се разлистили.

Следвайки Тибър, се стига до античния театър „Марчело“ и еврейското гето.  Този театър е една от най-древните римски сгради за спектакли, които са достигнали до наши дни. Той е бил предназначен за представленията на т. нар. „римски театър“.
Стабилен и внушителен с дебелите си стени и арки, сега е в очакване на зрителите от новото време.
Зад театър „Марчело“ се намират синагогата и еврейският квартал или така нареченото „гето“. То е едно от най-старите в света и възниква 40 години след това във Венеция, което е първото.

В гетото може да се види църквата „Сант’Анджело ин Пескериа“ (Sant’Angelo in Pescheria). През Средновековието в близост до театър „Марчело“ се е намирал рибният пазар поради близостта до река Тибър и до пристанището на Рипа Гранде, където пристигали лодките с риба от морското пристанище Остия. Там била изсипвана най-качествената риба, докато остатъците били складирани до църквата “Сант’Анджело ин Пескериа”.

Рибената чорба, приготвена от остатъците от рибата, била традиционно ястие за голяма част от еврейските семейства. Сега гетото приютява множество ресторантчета, които предлагат типична кухня „кошер“ и римски специалитети.

Гостите на града могат да опитат артишок по юдейски (carciofo alla giudia) и по римски (carciofo alla romana). Царствени артишоци и други пресни зеленчуци са изложени пред повечето ресторанти и приканват лакомниците да разкрият тайната на една семпла, но много вкусна кухня.
За следобедното кафе са много подходящи типичните сладки, които се продават на килограм в сладкарския цех на ъгъла. Попрегорелите сладки от бадемово тесто и попрегорели са безумно вкусни.
От еврейското гето бързо се стига до площадите „Кампо дей Фиори“ и „Навона“.
На площад „Кампо дей Фиори“ е изгорен на кладата Джордано Бруно и сега там се намира неговият паметник. Под строгия му поглед се провежда всеки ден традиционен колоритен пазар.

На площад „Навона“ времето тече неусетно в съзерцаване на Фонтана на четирите реки на Бернини, фонтана на Нептун и фонтана на Мавъра. Захласне ли се човек по многобройните улични артисти и по творбите на художниците, времето съвсем не стига.

Кое е най-подходящото място да се скрие човек от дъжда в Рим? Пантеонът с дупката на купола, разбира се. Той е проектиран така, че когато вали, водата, която влиза през отвора на купола, се стича по 22 отвора за оттичане, разположени в центъра на ротондата. На площада пред нея се намира единият от множеството обелиски, донесени от Египет.

Освежени от пролетния римски дъжд продължаваме към Националния паметник на Виктор Емануил II или Олтара на родината. Паметникът е построен в чест на Виктор Емануил II, който е първият крал на Обединена Италия. Много римляни  наричат паметника „Пишещата машина“, твърдят, че е грозен и го свързват с Фашизма, въпреки че няма нищо общо с Мусолини. Много туристи пък го намират за фотогеничен и създават пешеходно задръстване.

На път обратно към гетото за вечеря се намира едно чудно площадче, чието ресторантче предлага много приятна възможност за аперитивче. Това е площад „Маргана“. Чашата червено вино, отмората за крещящите крака и веселото бъбрене на групи от местни хора отпускат душата и дават сили за последните метри до вечерята в еврейското гето.
След типичната римска вечеря с артишоци и патладжани, придружени от чаша червено вино, на пук на уморените крачета, тръгваме на нощна разходка покрай Тибър обратно към хотела. Краката беснеят от гняв и заплашват всеки момент да откажат да вървят, но и те замлъкват пред гледката към замъка „Сант’Анджело“.

И така, утихналите крачета ни водят към заслужена почивка, за да съберем сили за следващия ден в Рим.

Следете СЪБИТИЯТА с италианско участие.

Разгледайте италианските дейности в клуб „Италия зад ъгъла“.