След кратка, но строга и съдържателна лекция, изнесена на крачетата как да се държат през деня, се отправяме към площад „Пиаца дел Пополо“.

Първо завъртаме едно кръгче из квартал Прати, където има много приятни ресторантчета и места за хапване на сандвич с поркета, мортадела и други типични вкусотии. За лакомници като нас е важно да се знае.

Май забравих да спомена, че Рим е град на чешмите, които са много приятни през горещите летни месеци и предлагат възможност за разхлада. Внимание, не са подходящи за баня, така че сапун и четка с дълга дръжка за търкане на гръбчето са излишни атрибути за носене в раницата.

Палмите на площад „Кавур“ със Съдебната палата и евангелската църква „Валдезе“ създават усещане за Испания. Не ви ли се струва, че сте край една от арените за бикоборство?

Оттам, през музея „Ара Пачис“, се излиза на площад „Пиаца дел Пополо“.

Обикновено площадът не е препълнен с хора. Може това да се дължи на фундаменталните му размери. За да бъде и той в крак с римската императорска мода, си има на пъпа обелиск, плячкосан от Египет.

За гладниците, да знаят, че като се излезе от портата „Порта дел Пополо“, има една пицария, която предлага най-мечтаната от мен пица на парче. Не са ми платили за реклама, но „Пица Рустика“ (Pizza Rustica) на ул. „Фламиниа“ (via Flaminia) е велика. Пицата там за 10 години изобщо не се е променила и е все така божествена! На каменните пейки в близост пък си похапват гълъби. Това струпване на птици ми напомня малко на „Птиците“ на Хичкок, но тези гълъби тук са миролюбиви. В Рим какви да са, мир трябва да носят.

До „Пиаца дел Пополо“ се намира паркът „Вила Боргезе“ заедно с едноименната художествена галерия. При наличие на повече време е хубаво да се посетят. Художествената галерия, с творби на Караваджо, Рафаело, Бернини, Тициано, Рубенс и много други забележителни художници, е подходящ вариант и в случай на време, непредразполагащо към разходка.

Произведенията на изкуството са навсякъде из парка.

Следете СЪБИТИЯТА с италианско участие.

Разгледайте италианските дейности в клуб „Италия зад ъгъла“.

Времето е хубаво и затова нашата разходка продължава по улица „Бабуино“ в посока площад „Испания“ и прочутите Испански стълби. Улица „Маргута“, която е успоредна на улица „Бабуино“, връща назад към 50-те години на XX век и още преди това. Първоначално там е имало различни занаятчийски ателиета, а след снимките на филма „Римска ваканция“ се превръща в своеобразна ВИП улица на всякакъв вид артисти. Там са били домовете на режисьора Федерико Фелини, актрисата Ана Маняни и художника Джорджо де Кирико. През годините в района на улица „Маргута“ са живяли Пикасо и цял рояк художници от цяла Европа. В момента по улицата се намират различни малки художествени галерии и модерни ресторанти и все още се долавя артистичният дух от едно време.

Ето го и площад „Испания“ с прочутите Испански стълби и църквата „Тринита деи Монти“. Пъстро място, събрало всякакви хора от близо и далеч.

Ако успеете да се пласирате на стълбите привечер, ще имате възможност да се насладите на птичите импресии в римското небе. Истинска магия!

На Испанските стълби се провеждат и много модни дефилета.

Спускайки се по „Виа дел Корсо“, се излиза на площад „Венеция“ с вече познатата ни „Пишеща машина“, а от там до сърцето на Рим – там, където се заражда градът, а в последствие се разраства и Римската империя – ни делят няколко крачки.

Осмислянето и възприемането на великата история изисква концентрация и сили, затова първо отиваме на лежерна разходка в Трастевере, където възнамеряваме да презаредим силите си и да се подготвим за срещата с колосите, които ни очакват. Освен това виещите се улички на Трастевере (това е първият римски квартал, възникнал в следствие на разрастването на града отвъд Тибър и родно място на Алберто Сорди) са задължителен етап от обиколката из Рим.

Както можете да си представите, кулинарните изкушения не липсват. Може да се похапне парче пица в една от историческите фурни или с чаша просеко в ръка да се изчака ред за сядане в едно от типичните ресторантчета с типична римска кухня. Различни надписи на римски диалект също допринасят за уникалната атмосфера и прибавят нов цветущ щрих към познанията по италиански език.

След приятна обиколка решаваме да омилостивим крачетата, които започват с тих гласец да мърморят и да недоволстват. Спираме се пред ресторант Tonnarello (време за реклама), който е пълен с хора, но сервитьорите ни предлагат по чаша просеко, докато изчакаме да се освободи място. Десетминутното чакане минава неусетно и бързо се уверяваме, че си е заслужавало и че не винаги претъпканите с туристи заведения са лоша оферта. В случай че сте любители на пастата, опитайте i tonnarelli cacio e pepe (тонарелите са вид домашно приготвена паста, която напомня на дебели спагети, в случая приготвени с пекорино романо – вид отлежало овче сирене и черен пипер). „Качо е пепе“ не ми е любима паста, но тази ме накара да си променя мнението. Пицата също е много хубава. Приятелското и непринудено обслужване също ще ни накара пак да се върнем там.

Стига толкова ядене. Крачетата сами бързат към Капитолийския хълм, за да се насладим на спиращата дъха гледка към форумите на Рим, Палатинския хълм и техния верен страж – Колизеумът.

Ей там в далечината вдясно, където стърчат кипариси, е Палатинският хълм – мястото на възникването на Рим. Сигурно малко от вас не са чували легендата за Ромул и Рем и вълчицата (символ на Рим и на ФК „Рома“). В подножието на хълма е самата пещера „Луперкал“, където е живяла вълчицата, отгледала двамата братя. Когато те решават да основат град на мястото, където са отгледани, търсейки знамение от боговете Рем отива на хълма Авентин, а Ромул избира Палатинския хълм. И двамата братя получават знамения и въпреки че това на Ромул е по-силно, избухва кавга, в която Рем е убит от брат си. Така Ромул основава град, който носи неговото име (лат. Roma). В югозападната част на хълма се намира жилището на Ромул (Casa Romuli), построено през VIII в. пр. н.е. Там са открити и останки от колиби, които датират от ранната желязна епоха (от IX до VIII в. пр. н.е.). Това откритие потвърждава традициите както за мястото на митичното жилище на Ромул, така и хронологията на създаването на града. Днес там могат да се видят основите на колибите, издълбани в скалата, обградени от малък канал, който не е позволявал на дъждовната вода да прониква във вътрешността на жилището.

Между Капитолийския и Палатинския хълм се намира Римският форум.

По тези земи някога е имало блато и са били използвани като гробище. Чак с идването на власт на етруската Тарквинска династия през VII в. пр. н.е., и по-специално на Тарквиний Приск, водите от блатистите долини са отведени в Тибър чрез канализационната система „Клоака Максима“. Римският форум възниква като пазар, който с разрастването и замогването на града се превръща в средище на публичния, политическия и религиозния живот на Римската република, а след това и на Римската империя.

Колосалните арки, колоните, извисяващи се до небето, и храмовете, някои от които са запазени и до наши дни, разказват своите чудни истории. Чува се шепот за бурни политически страсти и интриги откъм гроба на Гай Юлий Цезар.

Гигантският храм, който император Антонин построил в чест на починалата си съпруга Фаустина, внушава съпружеска любов и привързаност.

От останките на другите храмове долитат предзнаменования на богове, а откъм руините на християнските базилики се носят благите слова на Бог и неговите порицания към непослушните му чеда.

Още се чуват виковете на триумфа и славата на една велика империя под арките на Септимий Север и Тит.

Покрай Форума на Траян, следвайки превъзбудените викове на тълпата, които никога няма да стихнат,  се отправяме към Колизеума.

Строителството на Колизеума започва през 70-72 г. от император Веспасиан и е завършено от император Тит през 80 г. Той представлява арена за гладиаторски борби с капацитет от 50 хиляди зрители. Там са се провеждали и други зрелища като имитации на морски битки, лов на животни, екзекуции, възстановки на битки и драми с митологични сюжети. Богатите били задължени по закон, а и според очакванията на народа, да организират игри, както и да печелят благосклонността на гражданите. Организацията на зрелищата, включително и разходите по тях, била обществен въпрос и се регулирала от множество закони. Изчислено е, че в тези игри са загинали около 500 000 души.

В мислите отекват яростните викове на зрителите, ненаситни на зрелища и кърви, и на гладиаторите, които се бият на живот и смърт. Озверели животни разкъсват безпощадно клетниците, хвърлени им за храна, а арената се пълни с вода за военноморските войни.

С глави, замаяни от толкова много история, страсти и велики подвизи, се отправяме за последна вечеря в еврейското гето. На чаша червено вино и няколко семпли местни ястия прехвърляме отново шеметната история на този изключителен град, ревниво пазещ съкровището, натрупано през вековете. Той с радост и бъбрива наслада го споделя с любознателните пътешественици, но винаги оставя по нещо и за следващия път. До нови срещи, Рим!

Следете СЪБИТИЯТА с италианско участие.

Разгледайте италианските дейности в клуб „Италия зад ъгъла“.