Замъкът във Фенис – Завръщане
в Средновековието

Замъци да искаш във Валe д’Аоста – един от най-очарователните региони в Италия. Най-често накацали по скалисти възвишения, те са стражи на прекрасните планински земи – едни по-напети, а други като изморени ветерани носят белезите на превратни времена.

Най-добре запазеният средновековен замък е този във Фенис. Той е построен на върха на един не много висок хълм и се смята, че е имал най-вече административни и представителни функции за фамилията Шалан. Внушителната двойна крепостна стена, която го огражда, вероятно е била построена, за да всява предимно респект.

Сегашният интериор на замъка и предназначението на залите не съответстват напълно на оригиналния. Събрано е обзавеждане, което се вписва в епохите на неговото активно ползване и дава представа за това какъв е бил животът на неговите обитатели.

Централната жилищна кула е на 3 етажа и огражда вътрешен двор с дървени перила и стенописи. В полусутерена е имало изби и затвор. Партерният етаж е бил най-студен и изложен на опасност и е бил предназначен за пазачите и прислугата. Там са „голямата долна стая“ или оръжейната, в която има запазена оригинална камина, „долната стая“ и кухнята. Имало е също и кладенец и голяма цистерна за дъждовна вода.

Любопитен факт!
Камината на приземния етаж е толкова голяма, че човек може да влезе в нея прав съвсем спокойно. Коминът ѝ пък е служел за отопление на целия замък.

На първия етаж, който е бил по-топъл, са се намирали частните стаи на господарите на замъка, приемните зали и един параклис. Над кухнята на приземния етаж е имало още една кухня с голяма камина с герба на фамилията Шалан.

Параклисът е богато орнаментирана със стенописи на светци. Най-впечатляващ е стенописът на Св. Богородица, под чиите разперени ръце са изобразени папата, императорът и някои членове на фамилията Шалан.

Любопитен факт!
По време на обиколката на замъка трябва да се внимава с тесните, ниски врати с високи прагове. Това е служило за отбрана на помещенията на господарите в случай на нападение. През Средновековието воините са носели изключително обемисти доспехи и тежко снаряжение и са били доста тромави. Трудно е било да се проврат през тесните отвори, а докато евентуално са внимавали да прекрачат високия праг, са се удряли в ниската каса на вратата и са падали. След това им е било невъзможно да се изправят сами.

На втория етаж не се допускат посетители, но там са били спалните помещения за прислугата, гостите и гвардията.

Гостите са били важна част от живота в замъка и за това съдим по изображението на Свети Христофор на изхода на богато изографисания вътрешен двор. Светецът е покровител на пътниците и неговият образ се свързва с пожеланието за добър път на гостите, напускащи замъка.

В центъра на вътрешния двор има каменни стъпала, над които е изображението на Свети Георги, пробождащ ламята. Тази сцена е смятана за рицарски идеал във Вале д’Аоста и е била много популярен мотив в края на 14-ти и началото на 15-ти век, когато вътрешният двор е реализиран по желание на Бонифаций I.

Дворът е ограден от двоен дървен парапет, а стените са изографисани с различни мъдреци, държащи в ръцете си свитъци с мъдрости. Вероятно са имали за цел да образоват най-младите членове на фамилията Шалан.

От много места във вътрешния двор надничат магически маски, чиято функция е
апотропна – предпазват обитателите на замъка от зли помисли и сили.

Малките апотропни личица от външната страна на замъка пък го предпазват от външни нападения.

Може и да не е построен с отбранителна цел и да е имал предимно представителни функции, но живописните и страшни кули, двойните крепостни стени с техните бойници, строгите мъдреци по стените на вътрешния двор, Свети Георги, пробождащ врага, и огромните камини, в които спокойно може да се опече цял човек, всяват страх и респект. Малките надничащи личица следят денонощно всяка стъпка на посетителите и явно добре вършат работата си, защото замъкът е преодолял толкова много перипетии. Гордо се пъчи в целия си блясък и днес и ни разказва своите истории за едни бурни, несигурни и сурови времена.

От много места във вътрешния двор надничат магически маски, чиято функция е апотропна – предпазват обитателите на замъка от зли помисли и сили.

Малките апотропни личица от външната страна на замъка пък го предпазват от външни нападения.

Абонирай се за

Италия зад ъгъла

Loading
Loading
Loading