Есенен уикенд във Вале д‘Аоста: безвремие в Линян и докосване до Монблан

Автор и снимки: Камелия Григорова

Здравейте приятели!

Есента е към своя край… дори май вече си тръгна… Но искате ли да се докоснете, макар и виртуално, до едно кътче в Италия, което силно препоръчваме да се посети именно през есента?

Едно бързо бягство от ежедневието ни отведе до сгушеното в Алпите селце на име Линян (Lignan). То се намира в долината Сен Бартелми, регион Вале д’Аоста, на 1633 м н.в. Лъкатушещият път до Линян носи истинска наслада на очите, любувайки се на изпъстрената с цветове есенна гора и величествени планини. А когато пристигнем в това изоставено от бързината и стреса селце, не ни остава нищо друго освен да се насладим на спиращите дъха гледки и запомнящите се семпли ястия, приготвени основно с местни продукти.

Предприехме една сутрешна разходка, без план, без дестинация и без очаквания… но се прибрахме с много природа в очите и спокойствие в душите.

Човек може да се загуби из хълмистите поляни, докато наблюдава как алпийските крави похапват безшумно. Есенното слънце гали нежно дърветата, а те се обагрят в пъстра, но ненатрапчива палитра.

Заобиколено от зоркия поглед на Алпите, Линян се потапя в безвремие и дава спокойствие на всеки докоснал се до него. Единствено малката камбанария на местната църква подсказва безропотното отлитане на часовете.

На следващия ден решихме да проверим до каква степен човешката ръка и ум биха могли да дадат усещането за истински алпинист и на обикновените хора, които не биха могли да се насладят на определени височини и панорами. От друго, но не така малко и безизвестно селце, Курмайор, хващаме едно от последните чудеса на инженерството – предизвикателство както за хората, така и за природата – лифтът „Скайуей“ (Skyway Monte Bianco). Този път обаче имаме ясни очаквания и още по-ясна дестинация – Монблан.

 

Пътуването в тази кабинка ни дава възможността да направим един бърз скок от златна есен към снежна зима. Сякаш в миг изпъстрените есенни гори се смесиха във вечната и величествена скала, покрита със своя бял и непретенциозен сняг. И ето ни на връх Хелбронер, 3466 м н.в. Може би едно от първите чувства, възбудени от тези мощни върхове, които докосват синевата, е страхопочитание. Да видиш света „отгоре“ и да се докоснеш до усещанията на алпинист, наслаждавайки се на вечни снегове и внушителни върхове, е неописуемо. Над всичко това остава есенното слънце, което ни придружаваше неотлъчно. И ето тук, на тези височини, се срещат човекът и природата, кротко, смирено, но и уверено.

Това кратко, но пък наситено с есенни цветове и емоции пътуване, ни зареди с топлината на умореното слънце, което ще ни сгрява нежно през бялата и пухкава зима.

Абонирай се за

Италия зад ъгъла