Бари: морска шир и пулсиращ нощен живот

Когато предприемам пътуване, обикновено съставям подробна програма, разграфена по часове и райони, опитвайки се да включа всички възможни туристически обекти и музеи, които могат да се видят. Трудно преживявам факта, че не може да се обиколи всичко и че винаги остава за какво да се върнеш. А човек не винаги се връща.

За пътуването в Пулия смених подхода. За пръв път нямаше подробна програма. Е, не мога изцяло да изневеря на себе си, а и било глупаво. Избистрих един приблизителен план. Планувах кои места да посетим, как се стига до тях и как да бъдат комбинирани, за да можем да видим възможно най-много. Сдобих се с разписанията на влаковете и потеглихме. Този път исках да се потопя в атмосферата, да опозная историята и живота на мястото през очите и думите на местните хора. Хората правят мястото. 

Използвахме Бари като отправна точка, за да посетим останалите градове. Нямах големи очаквания от Бари и го нарочих просто за база за преспиване и отмора. Бързо представите ми за града бяха опровергани. Изпълнен с деца и младежи, Бари ме грабна с необятната морска шир, лекотата в общуването и пулсиращия нощен живот. 

Това, че отседнахме в историческия център, ми даде възможност да се потопя изцяло в местната атмосфера. Хотелът се намираше на една от многото завити и неочаквано разклоняващи се улички и всеки път изпадах в изумление, че пропускаме арката, под която трябваше да минем, за да стигнем до заветната цел след цял ден скитане из различни градчета в Пулия.

Пристигнахме към 8 часа вечерта в Бари и сравнително бързо успяхме да намерим хотелчето. Съседът ми по седалка в самолета, кореняк от Бари, ме предупредили, че ще намерим улиците пусти, защото Италия играела някакъв финал (осмина или четвърт?) на Европейското първенство по футбол. Така си беше. По улиците нямаше никого, а в кафенетата и в стаите, които излизат директно на улицата, се бяха събрали групи от хора, които се вживяваха в играта. Рискувахме собственикът на хотела да ни се изплъзне, тъй като при пристигането ни тъкмо отиваше да догледа мача някъде другаде и заключваше стаята на рецепцията. По раниците и озадачените ни физиономии разпозна, че сме новите гости и се върна, за да ни настани. Разбира се бързо пусна телевизора. Оказа се, че беше заложил за втори гол на Италия и щеше да спечели 63 евро. Ето, че му донесохме късмет, тъй като в първата минута от добавеното време Италия отбеляза втория си гол за победата в мача срещу Испания. И изведнъж градът възкръсна. 

Вечеря с парче пица и минерална вода на стената, гледаща към рибарското пристанище и единия главен площад в Стария град, изпълнен с всякакви хора, млади и по-възрастни, събрани на групи, които си говореха. Пихме минерална вода, защото в Италия е забранено да се пие алкохол извън заведенията, или поне така е в някои области. Явно не и в Бари, или пък никой не го спазва, тъй като пиещите бира хора по площадите и улиците не бяха изолиран феномен. Не забелязах инциденти или пиянски свади. Вечер до морето се обособява нещо като мини пазарче, на което продават диня на резени, маслини и разни ядки като страгали, бакла, бадеми. Там наблизо има и един два хладилника, които продават бира, както и един съвсем непретенциозен бар, в който десетки младежи си купуват бира и си я консумират прави, гледайки светлините на пристанището и на града, които се отразяват в морето. Важно е да са заедно и да общуват. По продължение на крайбрежната улица всички пейки бяха заети от големи групи млади и не толкова млади хора, както и от влюбени двойки. Чак накрая се намери една свободна пейка и за нас. 

След дългия и изморителен ден си мислех, че ще спя непробудно, но не бях сложила в сметките си съседите, които съвсем не бяха решили същото. Нито те, нито пък дребосъците, които тичаха напред назад, смееха се и се сърдеха. Родителите им викаха по тях. Беше истинско предизвикателство да се заспи при такъв брътвеж и викове.

Късно заспахме, но за сметка на това бяхме събудени в 6 ч. сутринта от камбаната. Стори ми се, че бие вътре в стаята. Улицата се оживи първо от чистачите, които, се оказа, че всяка сутрин минават да изметат улицата. След това целият град се събуди. По улиците на Стария град наизникваха сергии за плодове и зеленчуци, малките магазинчета отвориха врати, баровете се изпълниха с хора, които закусваха с бриош и капучино, преди да заведат малчуганите на детска градина.

А ние поехме към Матера. Оказа се, че Бари се обслужва от няколко жп компании и има няколко жп гари, от които тръгват съответните влакове. Основните са централната жп гара (Bari Centrale) и жп гарата на Югоизточните жп линии (Ferrovie del Sud Est). За Матера влаковете (Ferrovie Appulo Lucane) тръгват от централната гара, докато тези за Алберобело и Локоротондо – от Югоизточната. Двете гари са разположени близо една до друга в центъра на Бари, но внимавайте и си отделете малко повече време преди влака. Не забравяйте и да си валидирате билетите на машинките, които се намират на пероните. Ако нямате време или сте забравили да ги валидирате, когато се качите във влака можете да напишете върху билета с химикал точния час и датата на пътуването, за да избегнете глоба.

Планът ми на действие предвиждаше един ден в Матера, един ден в Алберобело и Локоротондо и един ден в Полиняно а Маре и Монополи. Напук на всички предупреждения преди заминаването, нямахме никакви проблеми с влаковете. Може да се случват чудеса, може и да сме имали късмет, но е факт, че всички влакове бяха точни и не изпуснахме нито една връзка между градчетата.

Вечер се прибирахме да спим в Бари и да хапнем. Бюджетът ни беше ограничен, затова се задоволявахме с парче пица на площада или на стената с изглед към нощните светлини на крайбрежието. Организирахме си и приятна вечер с местни сирена, хляб и доматчета на балкончето в стаята. Когато влязохме в един местен магазин за млечни продукти, продавачката се разбъбри и ни даде да опитаме няколко вида сирена, за да изберем този, който най-много ни хареса: моцарела, скаморца, плитка опушена скаморца. Като излязохме от магазинчето, вече си бяхме похапнали. От друго магазинче си купихме маслини. Там пък човекът ни измери исканото количество, сметна цената и след това ни досипа почти още толкова. И сладки дегустирахме. През цялото пътешествие не останахме гладни, защото навсякъде ни даваха да опитаме по нещо.

Да отидеш в Бари и да не опиташ техните морски дарове е срамота. Сутрин на кея „Сант’Антонио“ има рибен пазар. Ние не можахме да го видим в пълния му блясък, тъй като отидохме там по обяд, но имаше едно две отворени дюкянчета с разни риби и морски деликатеси. Tам се заприказвахме с рибаря, който се готвеше да прибира стоката.

Първото дюкянче на кея функционира като заведение за бързо похапване на сандвичи и други ястия от морски дарове. Оттам се открива най-красивата гледка към залива на Бари. За няколко евро получихме сандвич с октопод, плато с панирани калмари и пържена риба и бира. Времето забави ритъма си.

Последният ден, преди отпътуването, запечатахме впечатленията си от Бари, като си направихме поредната разходка по дългата крайбрежна алея, хвърлихме последен поглед към впечатляващия театър „Петруцели“ и базиликата „Свети Никола“. Шмугнахме се и се изгубихме за пореден път из завитите тесни улички в старата част на града и се насладихме на Замъка на Бари. До нови срещи, Бари!

Абонирай се за

Италия зад ъгъла

Loading
Loading
Loading